ЩАСТИЕ

Това е  една от думите, която най- често се употребява в нашите разговори. Тя и антиподът и НЕЩАСТИЕ определят крайните състояния на духа и самочувствието на човека. Да бяга от нещастието и да постигне щастие, като че ли е вътрешната сила, която движи човека в неговия житейски път. Ако приемем, че човешкият живот е една функция на временното самочувствие на индивида, то максимумите на тази функция са щастието, а минимумите- нещастието.

И все пак, какво е това щастие?

Още в младежките си години съм се опитвал да си отговоря на този въпрос. Тогава годините бяха идейни. Книгите които четяхме също бяха крайно идейни. Тогава ни се внушаваше, че единственото щастие е да работиш, да се блъскаш и изпълняваш дълга си и , ако можеш, да умреш за идеята. Изживях три четвърти век живот и започнах да мисля, че щастието е индивидуално, относително, временно и зависи от морала на човека. А моралът, както е известно е система от правила и норми на поведение в обществото и преди всичко в отношенията към другите хора. Обществото се мени, менят се и хората. В своето развитие се мени и самият индивид. Излиза, че не може да се формулира валидно за всички хора определение на духовното състояние, наречено щастие.

Аз за себе си намерих една формулировка, която непрекъснато доуточнявам. Тази формулировка ме задоволява в определена степен. Тя поражда въпроси и контра въпроси и сам разбирам, че не е последна.

За мен щастието е осъзнато вътрешно чувство за удовлетворена висша потребност на личното аз. Значи  щастието е вътрешно чувство, а не усещане. То задължително трябва да е осъзнато. Това ще рече точно да отговаря на въпросите очаквано ли е, търсено ли е, трябва ли ми, стремял ли съм се към това чувство. Това чувство задължително трябва да бъде свързано с някаква висша потребност. Значи не става дума за елементарни потребности, като храна, облекло, сън, топлина.

 Висшите потребности се формират в изграждането на човека като социално същество. Най- висшата потребност това е човешката любов в тесен и широк смисъл. Излиза, че щастие не може да има извън обществото, в което са изградени отношения между хората.

 Най- често за щастие и нещастие се говори в интимните любовни отношения между хората. Това е естествено. В любовта между мъжа и жената се поражда най-висшата потребност - духовното сливане на личностите от двата пола. Сексът е само техниката на това сливане, заложено като генетична потребност за размножаване на животинския вид, наречен човек.

В значителна степен дали удовлетворената потребност е висша или не, зависи от установения морал в това общество. Обществото те създава някакъв и ти му служиш някак. Излиза, че на второ место висша потребност е служенето на това общество. Това е формирането на чувството за дълг към родината, към идеята, към семейството, към другите малки колективи, в които съществува индивида.

В човека се формират и чисто индивидуални висши цели, които са плод на осъзнато или неосъзнато сравняване на индивида с другите индивида. Това сравняване е елемент на процеса на усвояване борбата на индивида за съществуване и побеждаване във вечното противоборство и привличане между половете, в мотивацията за живеене, която е свързана спостигане на богатство, власт, удоволствие и слава в живота. В това сравняване отделният човек си изгражда собствени понятия за чест, дълг, отговорност, амбиции. В тази особеност се крие и относителността на щастието. Един от едно е щастлив, друг от друго.

 Мисля, обаче, че истинското човешко щастие е свързано с непреходните морални ценности, създадени във вековете и  формулирани в хуманните идеологии и религиите. Към тези ценности могат да се отнесат взаимопомощта, състраданието, саможертвата, родолюбието, честността, трудолюбието.

В житейската крива на човека върховете на щастие имат различна стойност. Единица за измерване на щастие няма. Всеки човек сам си изгражда мащаба, с който се мери щастието. Няма и максимум максиморум на състоянието щастие. Всяко голямо щастие може да се окаже по - малко от следващото голямо щастие.

Тези мои мисли не са завършени. Едва ли мога и да ги завърша. Мисля, че и най умният мислител няма да може да ги завърши, защото във живота всичко се мени, защото всеки индивид носи в главата си собствена оценка за това какво е щастие.

Често се говори и за пълно щастие. Има или няма такова. От разсъжденията ми до тук излиза, че няма пълно щастие.